Инсомнията - Публичен Враг Номер Едно. Как да я изобличим и преборим?

Нощи, в които се бориш, въртиш, мяташ и се тръшкаш в завивките, накрая се предаваш, безпомощно втренчен в тавана, докато сънят остава само мираж... Часовникът безмилостно тиктака в обратно броене до алармата, а сутрешните задължения стават истинско мъчение. Звучи ли познато?

Безсънието е един от най-разпространените проблеми на съвременния човек. Когато безсънните нощи се превърнат в хроничен проблем, говорим за инсомния. Тя не е само неудобство – липсата на качествен сън влияе пряко на психичното здраве, паметта, концентрацията и дори на имунната система.

Видове инсомния

Инсомнията не е еднородно състояние, а има различни прояви в зависимост от момента, в който настъпват затрудненията. При ранната инсомния човек се върти с часове в леглото, преди да успее да заспи – често заради тревожност или натрапливи мисли. Средната инсомния се проявява с чести събуждания през нощта, след които връщането в съня е трудно и непълноценно. Късната инсомния пък се характеризира с твърде ранно пробуждане в малките часове на утрото, без възможност за повторно заспиване, въпреки че тялото не се чувства отпочинало.

Историческият феномен на „първия“ и „втория“ сън

Интересно е, че това, което днес наричаме „средна инсомния“, в миналото често не е било проблем, а нормална част от живота. В античността и средновековието хората са практикували така наречения сегментиран сън. Те заспивали малко след залез и спели около четири часа, след което прекарвали един-два часа будни – четели, молели се, разговаряли или прекарвали време с близките си. След този период на нощна активност следвал „втори сън“, който продължавал до утрото. В историческите хроники и литературата този модел се описва като естествен, а не като разстройство. С настъпването на индустриалната епоха и електричеството обаче идеята за непрекъснат нощен сън се налага като стандарт, което обяснява защо и днес нощните събуждания не винаги са признак за патология, а понякога са остатък от по-стар биологичен ритъм.

Причини за инсомнията днес

Въпреки че в миналото сегментираният сън е бил част от културната норма, съвременната инсомния има и други корени. Психологическият стрес и тревожността са сред най-честите фактори, които затрудняват заспиването и нарушават непрекъснатостта на съня. Немалка роля играе и т.нар. хигиена на съня – излагането на силна светлина вечер, прекомерното използване на екрани, късните хранения или кофеинът. Освен това инсомнията често е симптом на по-дълбоки медицински проблеми, като депресия, хронична болка или сънна апнея. Върху всичко това се наслагват и социалните фактори: работата на смени, постоянното наличие на технологии и културата на „винаги включен“ начин на живот.

Симптоми и последствия

Последствията от инсомнията далеч надхвърлят усещането за умора на следващия ден. Краткосрочното безсъние води до спад в концентрацията, раздразнителност и емоционална нестабилност, но когато състоянието се превърне в хронично, ефектите засягат цялата ни физиология. Както разгледахме в предишната статия за биохимията на съня, дълбоките фази на нощната почивка са пряко свързани с правилното отделяне на хормони като мелатонин и кортизол, както и с възстановителни процеси в мозъка и имунната система. Когато сънят е нарушен, циркадните ритми се разстройват, нивата на кортизол могат да останат високи по-дълго от нормалното, което поддържа организма в състояние на стрес, води до хронични възпаления и високо кръвно налягане. Липсата на достатъчно мелатонин от своя страна ограничава антиоксидантната и регенеративната му роля. Така се натрупват рискове от депресия, сърдечно-съдови заболявания, отслабен имунитет, автоимунни заболявания и дори когнитивен спад. С други думи, инсомнията не е само проблем на „неспането“, а нарушение на самия биохимичен баланс, от който зависи нашето здраве и психична устойчивост.

Стратегии за справяне и лечение

Справянето с инсомнията започва с ясното осъзнаване, че тя често е симптом на по-дълбоки процеси – както физиологични, така и психични. Затова първата стъпка е да се потърси медицинска помощ. При съмнения за органични причини – например хормонални нарушения, сънна апнея или неврологични състояния – консултацията с невролог и ендокринолог е най-подходящият избор. Ако обаче безсънието е свързано с депресия, тревожност или други емоционални разстройства, тогава консултацията с психиатър може да бъде по-ефективна, тъй като той може да предложи терапия и медикаментозно лечение при нужда.

В София вече съществуват специализирани клиники за изследване на съня, където се прилагат методи като полисомнография – изследване, което записва мозъчната активност, дишането, сърдечния ритъм и движенията по време на сън. Това е ценен диагностичен инструмент, когато безсънието се повтаря и не може да бъде обяснено само с фактори на начина на живот.

Методите за лечение са разнообразни. В някои случаи се използват медикаменти, но тяхната употреба трябва да бъде внимателно проследена от специалист, тъй като могат да доведат до зависимост или загуба на ефективност с времето. Много добри резултати показват и психотерапевтичните подходи, особено когнитивно-поведенческата терапия за безсъние (CBT-I), която помага за промяна на мисловните и поведенческите модели, пречещи на съня. Друг ефективен и все по-популярен метод е хипнотерапията, която подпомага отпускането на нервната система, снижава нивата на тревожност и създава благоприятни условия за естествено заспиване. Като хипнотерапевт, мога да потвърдя, че хипнозата не е „магия“, а научно подкрепен метод за дълбока релаксация и възстановяване на баланса между ума и тялото. Клинични проучвания сочат, че при хипноза мозъка понижава честотните си вълни до нивата съответстващи на дълбоките фази на съня.

В основата на всяко лечение обаче остава промяната в ежедневните навици – т.нар. хигиена на съня. Именно на тези практични стратегии, както и на научно обоснованите препоръки на изследователи като проф. Андрю Хюберман, ще посветим следващата статия от поредицата.

След всичко това можем да заключим, че инсомнията е комплексно явление, което има и биологични, и културни корени. Докато в миналото сегментираният сън е бил нещо естествено, днес начинът ни на живот и постоянният поток от стимули често изострят нощните събуждания и проблемите със заспиването. Разбирането на тези различни аспекти ни помага да гледаме на безсънието не само като на болест, а и като на сигнал, че ритъмът ни е разстроен.

👉 В следващата част от поредицата ще разгледаме конкретни стратегии за хигиена на съня – останете с мен, за да научите как малки промени в ежедневието могат да ни помогнат да си върнем дълбокия, възстановяващ сън.